Те са високо квалифицирани и много мотивирани, но в същото време - безработни. За германците, завършили висше образование, 2009 година бе твърде мрачна. Безработицата сред висшистите се покачва драматично.


Юдит Ритер е на 28 години и една от жертвите на икономическата криза. През декември 2008, още по време на изпитателния период в една рекламна агенция, очакванията й за нейното професионално развитие се променят напълно. “Имаме все по-малко клиенти. Ако това не се промени, ще трябва да те уволним“ - й казва шефът на агенцията. Шест седмици по-късно уволнението е факт. “Почувствах се като жертва на кризата“, споделя младата висшистка.

Университетът като порта към бедността

С изключително добра диплома в ръка, с едногодишна практика в САЩ и няколко чужди езика Юдит всъщност би трябвало да бъде незаменим служител. Във времена на криза обаче нейните квалификации се оказват без стойност. Дните си младата германка прекарва в писане на мотивационни писма - за съжаление без резултат.

За завършилите висше образование 2009 година бе изключително мрачна. Това потвърждават и данните, публикувани от Бюрото по труда. Според тях през декември 2009 безработните германци, завършили наскоро висше образование, са били с 11,6 процента повече, отколкото през януари същата година. Това означава, че броят на германците, които не са могли да си намерят работа след завършване на университета, се е покачил от 150 000 на 167 000. От 2001 година насам това е най-силното покачване на безработицата сред току-що завършилите висшисти. Между 2001 и 2002 година броят на безработните абсолвенти се е увеличил от 180 000 на 224 000 - т.е. с 25%. Най-засегнати тогава бяха високо квалифицираните кадри, светкавично привлечени от големи компании директно след завършването им и точно толкова бързо уволнени.

Експертите не са изненадани от драматичното развитие през 2009 година. “Това се очакваше“ - казва Клаус Бренке от Германския институт за икономически изследвания. “Сегашната криза е най-вече криза на експортната нация Германия“, казва той. Засегнати са най-вече браншове, в които новоназначените висшисти е трябвало да бъдат уволнени заради спада в поръчките.

Кризата се отразява най-тежко на младите, казва и Ханс Дитрих от Института за изследване на трудовия пазар: “След завършване на университета високо квалифицираните кадри чакат доста по-дълго от преди, докато бъдат назначени на постоянно място.“

Статистиката потвърждава думите на Дитрих: от януари до декември 2009 година броят на завършващите ВУЗ, които не са могли да намерят работно място и поради това са подали молба за получаване на социални помощи, се е повишил с 10 процента. 60 000 е броят на току-що завършилите висшисти, които са смятани за крайно бедни.

Кризата - вечният аргумент

Другояче изглеждат нещата при ниско квалифицираните кадри. Сред тях броят на безработните се е понижил - от 1,4 млн през януари 2009 до 1,26 млн през декември 2009, което се равнява на над 10 на сто. “Кризата имаше различни измерения“, казва Клаус Бренке от Германския институт за икономически изследвания. Особено в социалната сфера и в сферата на здравеопазването са били назначени много ниско квалифицирани работници.

Висшистите обаче не бива да губят надежда, казва Бренке. Защото в момента, в който кризата отмине, броят на безработните висшисти ще намалее осезаемо. Клаус Бренке припомня данните от предишни години: през 1991 година безработни са били 180 000 германци, завършили висше образование през същата година. Днес броят им е 167 000. Мрачният сценарий от 2005 година, когато броят на безработните сред току-що завършилите висшисти е бил 257 000, няма да се повтори, е убеден Бренке.

Краен срок: 15 септември 2010 г.

Европейският институт за Средиземноморието и Фондация „Анна Линд” обявиха Третото издание на литературния конкурс „Море от думи”. Чрез създаването на кратки истории, които описват многообразните реалности на Евро-средиземноморския регион, младите хора имат възможност да изразят и споделят своите представи.

Тази година темата на конкурса е
„Справедливост, равенство и включване в Средиземноморието и Европа”
във връзка с целите и приоритетите на Европейската година за борба с бедността и социалното изключване.
Участниците трябва да бъдат под 30 години, жители на една от 43-те страни на Съюза на Евро-Средиземноморското пространство (България е една от тях) и да представят творбите си на един от езиците на държавите от Съюза на Евро-Средиземноморското пространство.

Историите изпращайте на имейл: concurso@iemed.org

За повече информация, моля посетете официалния сайт на конкурса.

Сн. лиценз Creative Commons
Краен срок: 15 декември 2010


Международната магистратура "Ранно детско образование и грижа" (IMEC) предлага частични стипендии за европейски студенти.

Магистратурата е с продължителност две години и е насочена към учители, обучители, съветници, лидери или други личности, които работят в сферата на предучилищното и началното образование.

Програмата се предлага съвместно от Унивеститетския колеж в Осло, Унивеститета в Малта и Дъблинския технологичен институт. Студентите прекарват първия семестър в Норвегия, втория – в Малта, третия - в Ирландия, а четвъртия семестър пишат тезата си в един от трите университета.

Повече за програмата на обучение може да прочетете тук.

Обучението се провежда на английски език.

Стипендии

Предлагат се стипендии за студенти от страни-членки на ЕС, които покриват напълно таксата за обучение (в размер на 8000 евро). Стипендите се отпускат по програма "Еразмус мундус"

Допълнителна информация може да намерите тук.

Опитът на "Пайдея"

В последните няколко години Фондация "Пайдея" наблюдава, чв качеството на проектите за индивидуална квалификация  видимо се подобрява. Причините за това са няколко:

• Нарастващия интерес за участие в международни образователни инициативи.
• Уменията на учителите да бъдат оценявани за иновативност.
• Засилващият се интерес на деца и родители към учители, които развиват професионализма си.

Краен срок: 30.09.2010

• Подписване на споразумение за сътрудничество с вашето училище, което описва точно ангажиментите ни за въвеждане на учебен модул (за устойчиво развитие) в рамките на програмата за учебната 2011-2012 година.
• Предложение за подходящи учители от вашето училище, които да участват в разработването на методика и учебно съдържание за обучение за устойчиво развитие.
• Запознаване и текущо информиране на всички учители в училището за методите и средствата за преподаване на материята за устойчиво развитие.
• Въвеждане на учебен модул (за устойчиво развитие) в рамките на програмата за учебната 2011-2010 година
• Координиране на учениците за участие е международно мултимедийно състезание ( състезание, хепънинг и т. н.)
• Участие в координационните срещи по проекта организирани от Фондация „Пайдея”.
• Изготвяне на ежемесечни информационни материали за дейностите отнасящи се до образование за устойчиво развитие в рамките на училището и извън него.

В последните няколко месеца учебни програми и учебни разпределения „Европейски уроци” предизвикаха голям интерес както в европейските и нациолни институции, така и сред вас – редовните посетители на сайта ни.

Точно вашият интерес към придобиване и предаване на знания за Европа е и причината да ви представим портала „Давай Европа”. Това е сайт, който съдържа десет игри, с които можете да научите повече за европейските държави, ЕС и еврото.
Сайтът не разполага с българска версия, но за сметка на това може да упражните и езиковите си познания на английски, гръцки, датски, испански, италиански, немски, португалски, финландски, френски, холандски и шведски.

Учебното съдържание е изцяло насочено към теми касаещи миналото и настоящето на всички аспекти на ЕС. Интерактивните игри ще подложат на тест вашите познания! Те също така създават чудесна възможност за използването на ИКТ в обучението по гражданско образование и проверка на усвояването на три от ключовите компетентности, а именно:

• Комуникативни умения на чужд език
• Умения за самостоятелно учене и събиране на информация
• Граждански компетентности и умения за междуличностно общуване

Eкологично образование и забавни практически дейности

От 2009-2010 учебна година България е пълноправен участник в SPARE: Глобална
училищна мрежа за практическо образование за енергийна ефективност.
Регистрираха се над 100 училища още през първата година на
проекта.( www.sparebulgaria.com )

В SPARE вече участват над 4500 училища от 17 различни държави.
Очакваме новите кандидати за присъединяване към мрежата.Те ще получат:

1. много интересно практическо обучение за учителите, които са готови да работят с учениците в класни и извънкласни форми по теми свързани с енергийно ефективното поведение на човека
2. практически наръчник за организиране на занимания с ученици от 10 до 18 г. възраст на български език
3. достъп до информационната система SPARE с различни учебни ресурси вкл. електронни игри, посветени на енергийно ефективното поведение
4. Международен сертификат за членство в мрежата SPARE за училище подкрепящо енергийната ефективност
5. право на участие в Международното състезание за ученици SPARE (и достъп до наградите SPARE!)
6. методическа помощ от специалисти по енергийна ефективност през учебните 2009-2010 и 2010-2011 г.
С присъединяването си към мрежата SPARE училището се ангажира:
1. Да осигури на желаещите свои ученици обучение за устойчива енергия (рационално използване на енергията, енергийна ефективност и използване на възобновяема енергия)
2. Да прилага мерки за намаляване на потреблението на енергия на своята територия (включително информационни кампании за енергоспестяващо поведение в училище)
3. Да информира местната общественост за дейностите на училището посветени на енергийната ефективност и рационалното използване на енергията.

Основната цел на SPARE:

Глобална училищна мрежа за практическо образование за енергийна ефективност е възпитание на екологично съзнание у децата и привличане вниманието на обществото към проблемите на енергопотреблението, спестяването на енергия и енергийни ресурси, опазване на околната среда.

Участието в SPARE дава на учениците знания за енергията и нейната взаимовръзка с околната среда, възпитава екологично устойчив и безопасен начин на живот свързан със създаването на мотивацията за спестяване на ресурси и енергия, тъй като днешните ученици са специалистите, които утре ще вземат решенията.

SPARE е вашата мрежа, ако вие и учениците ви се интересувате от:

проблемите свързани с изменението на климата и възможните последствия
една от причините за ускорените промени в климата – засилването на парниковия ефект и действията свързани с намаляване на емисиите на парникови газове.

Участвайки в SPARE всяко училище интересуващо се от темите свързани с климата и енергията, може да допринесе за намаляване на емисиите от парникови газове.

Как да се включите в Мрежата?

Конференция в София за нови участници в международната училищна мрежа SPARE.
________________________________________
На 05.06.2010 г. в София ще организираме конференция за новите училища , желаещи да се включат в международната SPARE мрежа от следващата 2010/2011 учебна година.Тази конференция е за училища от по-близките до София региони.
Срок за записване 21.05.2010 г.
Свържете се с националния координатор на SPARE за България.На участниците ще бъдат възстановени пътните разходи, както и разходите за хотел при необходимост.

Тодор Тодоров
Екологично сдружение „За земята”
Тел./факс: +359 2 9431123
Моб. +359 887 122801
mail: todorside@gmail.com
www.sparebulgaria.com

© Фондация “Пайдея”

Повече информация за европейските образователни програми

Повече информация за европейските образователни системи

Повече информация за успешните образователни проекти

Повече информация за модерните образователни политики на местно и училищно ниво

Краен срок: 30.09.2010

• Подписване на споразумение за сътрудничество с вашето училище, което описва точно ангажиментите ни за въвеждане на учебен модул (за устойчиво развитие) в рамките на програмата за учебната 2011-2012 година.
• Предложение за подходящи учители от вашето училище, които да участват в разработването на методика и учебно съдържание за обучение за устойчиво развитие.
• Запознаване и текущо информиране на всички учители в училището за методите и средствата за преподаване на материята за устойчиво развитие.
• Въвеждане на учебен модул (за устойчиво развитие) в рамките на програмата за учебната 2011-2010 година
• Координиране на учениците за участие е международно мултимедийно състезание ( състезание, хепънинг и т. н.)
• Участие в координационните срещи по проекта организирани от Фондация „Пайдея”.
• Изготвяне на ежемесечни информационни материали за дейностите отнасящи се до образование за устойчиво развитие в рамките на училището и извън него.

Пълна загадка е как се определя ”единният стандарт за издръжка на ученик"
казва Мария Донкова, програмен директор на фондация “Пайдея“ в интервю на Мартина Бозукова

Г-жо Донкова, в “Пайдея“ сте правили проучвания за това какви са очакванията от един нов закон за училищното образование, още при подготовката на такъв закон в миналия мандат. Какво показват те?

Проучванията, които направихме, имаха за цел да се види готовността на родители, училищни екипи и общини да поемат пълноценно своята роля в условията на децентрализация. И родителите, и децата искат конкурентно и качествено образование. Разбирането им за конкурентно и качествено е знанията и уменията, които придобиват децата във всяко училище, да са им полезни когато си избират следващо обучение или професия и тези умения да се разпознават и признават и в другите държави по света.

Съвременните българи оценяват високо мобилността и възможностите за избор, които тя дава. Основните им притеснения са, че балансът между знания и умения е тежко нарушен в полза на знанията, че средата в училище не позволява на децата да придобият основни социални умения, че учебните програми не са съобразени с възрастовите особености на децата – нито като съдържание, нито като обем.

Другото голямо очакване е за ясни правила и процедури - кой, кога, какво прави във и за учебния процес, как се поправят пропуските и грешките на всяка от страните, как се измерва резултатът от направеното и какво следва от измерването. И училищните екипи, и родителите са безкрайно уморени от ”прехвърлянето на топката”. С две думи, най-оптимистичното очакване от децентрализацията е да стане веднъж завинаги ясно какво гарантира държавата, за да могат родители, училищен екип и община да се организират и да направят другите неща за учениците, които преценяват за нужни, полезни и възможни, но не са гарантирани от държавата.

Достатъчно ясни ли са целите, които си поставя представеният наскоро от МОМН законопроект за училищното образование? Имате ли забележки по философията на проекта?

Целта е декларирана ясно – ”да уреди обществените отношения в училищното образование”. Проблемът е, че картината на обществени отношения, които очертава проектът, няма много допирни точки с реалността на обществените отношения в България и в Европа през 21 век. Няма отговор на въпроса на 14, на 16 или на 18 години децата ще достигнат нивата на поне общите за ЕС 8 ключови компетентности и кой и как ще провери и удостовери това.

Няма отговор на въпроса как се гарантира равенство на достъпа до образование на всяко дете. Няма отговор с какъв образователен капитал ще напуснат училище децата на 16 г., когато вече не са задължени да учат, а 20-30% от тях и не могат да си позволят да продължат. Няма отговор на въпроса къде и кога се срещат образователната система и пазара на труда, за да си ”сверяват часовниците” и първата да е сигурна, че това което дава на децата е същото, което търси втората. Това не са някакви екзотични въпроси за изследователи. Всички образователни системи в развитите страни им търсят решения интензивно от 10 години. Някои дори вече са намерени, приложени са и се оценява ефектът им.

Авторите на проекта са възприели друг подход - на уточняване и доразвиване на съществуващата институционална структура на системата, запазили са силната централизация на национално ниво и са детайлизирали списъците с отговорности на директора, учителите, родителите и учениците. Това са преценили като необходимо, за да създадат един устойчив закон за ”10-12 години напред”. Какви са основанията за тази преценка, ще разберем ако проектът тръгне към НС, защото тогава ще трябва да се добавят и мотиви към него.

Промени в проекта, спрямо действащите в момента нормативни и поднормативни актове, има много малко. Част от тях са незначителни – като прехвърлянето от кмета към директора на правото да постановява глобите за родители.

Част от промените са силно евентуални, т.е. зависят от много обстоятелства извън полето за законопроекта и е малко вероятно да се случат на практика в следващите 5-6 години.

Такива са например участието на настоятелствата в избора на директори и включването на частните училища в системата за публично финансиране. А има и една част, които са силно озадачаващи. Какво налага например създаването на чисто нов ”национален инспекторат” и превръщането на сегашните инспекторати в ”регионални управления” – не става ясно, нито от текста на законопроекта, нито от изявленията на авторите му до момента.

Но това пък е един добър пример защо образователният закон не може да бъде ”рамков”. Не може правата и задълженията на едни институции в образователната система да се определят в закон до детайл - ”училището поддържа интернет сайт”, а на други – например институцията ”национален инспекторат” да чакаме някой ден да се появи правилника му. И от този правилник да разберем колко и какви видове проверки и оценки ще извършва всяка година и най-вече - за какво служат резултатите от дейността му – за информация, за събиране на данни или на тях ще се основава вземането на някакви решения, от кого и за какво?

Общини, директори, учители и родители имат да дописват доста неща към предложенията на държавата.

Загатнахте, че стъпките в посока децентрализация не са достатъчни, защо смятате така?

Специално по отношение на децентрализацията в настоящия законопроект няма напредък спрямо сегашното състояние - децентрализацията е единствено фискална и се изчерпва с прехвърлената на директора отговорност за делегирания бюджет. Има някакви изразени намерения в законопроекта да се определи по-съществена роля на настоятелствата в процеса на вземане на решенията в училище. За съжаление, тя е останала незащитена.

Предвидено е например съвета на настоятелите да ”одобрява” стратегия за развитие на училището, както и бюджета му. Не е предвидено обаче, какво се случва ако не ги ”одобри”. Нито впрочем е предвидено, чий ангажимент е да изработи стратегията, как се проследява и регистрира нейното изпълнение и от кого. Предвидено е да има представители на училищното настоятелство в органа за избор на директор. Какво променя това? Конкурсът пак се насрочва и провежда от МОМН. Директорът пак се назначава и освобождава, квалифицира и атестира от МОМН. Видяхте ли някъде в законопроекта възможност – кмета или настоятелството да блокират решението на министерството да назначи или освободи директора и при какви условия? Видяхте ли процедура настоятелството да поиска от МОМН отстраняването на директор? Видяхте ли нещо по темата за мандатите на директорите, по която– учители, родители и общини са по-скоро ”за” и дори държавата беше ”за” според ”Националната програма за развитие на училищното образование 2006-2015”?

Декларирането на намерения за децентрализация е важно и хубаво нещо. Но провеждането на децентрализацията изисква намеренията да се опишат в реални процедури. По това законите се различават от програмите.

Как оценявате мерките в посока по-голяма прозрачност? Записано е например, че делегираните бюджети стават публични и трябва да се публикуват. За тях вие твърдяхте, че са една от най-дълбоко пазените тайни...

Много хубаво намерение за прозрачност и публичност. Радваме се, че го има. За съжаление, има два недостатъка. Първо, стъпките в посока прозрачност са частични. В училище освен, че се изразходват публични средства (делегиран бюджет), също се осъществяват множество дейности, вземат се решения и се постигат резултати – децата напредват до някакви нива в придобиването на компетентности, средата в училище се подобрява или влошава, натрупва се опит от училищните проекти, учителите се развиват и т.н..

Тези резултати също трябва да са публични и представени по разбираем начин поне веднъж годишно. Освен това не е описана процедура за това кога, къде, кой, в какъв вид и с каква детайлност публикува и какво се случва, ако не публикува информацията.

Кои недъзи на сегашната система смятате, че ще останат и след приемането на новия закон ако остане в сегашния вид?

Сегашният начин на финансиране – и по-специално – пълната липса на яснота как се определя размера на ”единния стандарт за издръжка на ученик”, ще продължи да храни съмненията, че нуждите на децата и резултатите им не са част от това изчисляване, противно на друг член в законопроекта, който ги сочи като ”основна ценност”.

Освен това сегашната двойна-равнопоставена подчиненост на директорите ще се запази и двамата им началници – за парите кмета и за процеса - министъра на образованието, ще продължат все така да нямат никакъв общ механизъм за вземане на решения за конкретното училище. Сякаш парите и процесът са две независим реалности в образованието.

Смятам, че сегашната липса на равенство в достъпа до образование на всяко българско дете ще продължи да се задълбочава заради от липсата на ресурси в малките общини да осигурят места, в които да се случат ”задължителните предучилищни групи”.

Сегашната система на оценяване е вече брадясал проблем, който няма да намери решение с добавянето на ”оценка за поведение по предмет” нито с нововъведената възможност да се преминава в по-горен клас с оценка ”слаб”.

Липсата на яснота какъв краен резултат се очаква от профилираното и какъв от професионалното образоване, ще продължи да прави невъзможен диалога образование-бизнес. И което е много по-лошо, ще продължи да не дава възможност на родители и деца да схванат разликата между ”паралелка с профил туризъм” в СОУ ”Х” и ”професионална паралелка по туризъм” в професионална гимназия ”У”.

Тук е важно да отбележим, че преди да бъде внесен целият законопроект, трябва спокойно и старателно да се подложи на оценка за приложимост. Това е оценка за наличието на ресурсите (човешки, финансови, времеви и технически) и предвидимостта на процесите (яснота, пълнота, предвиден резултат, непротиворечие с друго законодателство), които изисква прилагането на бъдещия закон в реалните му мащаби – 850 000 -1 000 000 ученици, още толкова родители, 85 000 учители, 2500 директори 264 общини, 17 вида профилирани училища и т.н. и т.н.. Без тази оценка, някои добри идеи в закона ще бъдат в следващите 5-6 години мъртви текстове, а някои процеси – няма никога да завършат с полезен резултат.

Имаме ли нужда от един слаб закон, който да се прилага ”частично” от поне две правителства? Не. Вече имаме такъв от 10 години. Да го заменим с подобен не е полезно за абсолютно никого.

Трябва ли частните училища да получат пълния размер на стандарта за издръжка на ученик?

Без никакво съмнение и учениците в частните училища ще трябва да получат средствата, които държавата отделя за училищно образование на всяко дете. В случая въпросът изобщо не е трябва ли, а как? Има две възможности - средствата да се поверят на родителите или средствата да се поверят на частните училища.

Първата възможност няма как да се ограничи само до родителите на тези 7200 деца, които са в частни училища в момента. Ще трябва да се направи за всичките около 1 милион родители и - в този мащаб – е доста трудна и скъпа за изпълнение. Като добавим и липсата на опит с ваучери, лесно ще разберем, защо от 2004 г. не сме чували никой действащ политик за говори за тях в образованието.

Втората възможност - директният трансфер на бюджетни средства към частните училища, изглежда никак не притеснява МОМН. Очевидно идеята е ”прясна” и екипите в МОМН още не са работили по процедурата. Като им мине разбираемата радост, че ще премахнат една несправедливост към 7200 деца, ще трябва да намерят и решения на няколко по-сложни въпроса.

Частните училища са търговски дружества, които извършват стопански дейности, реализират печалба и нямат задължение за публичност на своите финанси. Това е напълно нормално, когато в тях се влагат единствено частни капитали. И е напълно неприемливо, когато в тях се влагат и публични капитали. И тук следват въпросите: налага ли се или не промяна в статута им? Ако – да, каква? Стават нестопански организации в обществен интерес, стават част от публично-частни партньорства, стават смесени дружества с миноритарно участие на държавата или нещо друго?

Годишният трансфер към училище с 350 ученика е между 400 000 и 600 000 лв. в зависимост от категорията община, в която се намира и профила на училището. Само че, откакто членуваме в ЕС бюджетни средства, предоставени на частни предприятия в обем от 200 000 евро нагоре се третират като ”държавна помощ” и подлежат на не особено лека процедура на одобрение включително от съответните органи на ЕС. Могат ли МОМН и МФ да обслужват тези процедури за няколкостотин училища, има ли начин да се постигне някакво принципно решение за вида ”частно училище”, а не за всеки трансфер поотделно, този начин колко време изисква до постигането на решение и кой ще отговаря за това – МОМН или МФ?

За средствата които получават от държавния бюджет, публичните училища подлежат на ежемесечен контрол от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити - община или МОМН, друго министерство, според вида на училището. Кой ще поеме функциите на първостепенен разпоредител за частните училища и как точно ще се извърши ежемесечния контрол в небюджетно предприятие?

Стои още въпросът какво смята да направи МОМН за възстановяването на условията за честна конкуренция между публичните и частните училища, ако частните получат държавна издръжка.

Какво е мнението ви за мерките по отношение на дисциплината и оценките за поведение по всеки предмет. Срещу тях имаше съществени възражения при предишния вариант на проектозакона в мандата на Даниел Вълчев.

Замислете се какво научавате от оценката ”нуждае се от подобрение по… химия”, ”похвално поведение по … български език” за ученика, което вече не ви е известно от текущите му оценки и/или от забележките в бележника му и/или от родителските срещи и/или от ”характеристиката”, с която ученикът ще се сдобие още в края на тази учебна годна съгласно сега действащия правилник за прилагане на Закона за народната просвета?

Според мен – нищо. Вярно е, както казаха експертите от работната група, разработила законопроекта, че когато учителите видят оценките за поведение, може да им направи впечатление, че само в техните часове един ученик има проблеми с поведението и да се замислят за подхода си към ученика. Но тогава, с оценките за поведение по всеки предмет се събира по-скоро информация за учителите. И понеже ще ги поставят учителите, не виждаме възможност това оценяване, редом с другите три, които си текат в училище, да породи нещо полезно. Сигурно е само, че ще породи още административна работа за учителите и директорите, още "справки” към и без това вече непосилно многото, които съществуват и за повечето от които не е известно дали някой ги чете.

Впрочем, за вашите читатели е полезно да знаят, че никога не е правена оценка на обема на административните операции в училище и ресурсите, които поглъщат. А е крайно време поне пилотно да се измерят те в различните видове училища. Това ще помогне много на законотворците да не вписват в закони и правилници неизпълними задължения като разпределят отговорностите. Публичните училища почти нямат административен персонал, а от 10 години административните им дейности непрестанно растат вместо да намаляват след като заработи електронната информационна система през 1999 г. Значителна по обем административна работа се разпределя между учителите. Класни ръководители с дълъг опит, могат да ви опишат доста убедително как се е стигнало до доста тревожното положение в момента да отделят за административна работа толкова време, колкото преподават. Откъде очакваме да се появят новите методи и извънкласното време на учителите за индивидуален подход към децата при това положение?

Мария Донкова, програмен директор на Фондация Пайдея

Алтернативни доставчици в образованието: кои са те?

В България все още нямаме правно определение за „алтернативен доставчик на образователна услуга”, защото все още нямаме стандарт за образователна услуга. Имаме множество стандарти: за учебно съдържание, за оценяване, за издръжка на ученик и пр. Имаме също и строги изисквания към материалната среда за учене, отглеждане и възпитание на деца, но нямаме общ стандарт, който да ги свързва и да гарантира, че специализираните стандарти си съответстват помежду си – т.е. че учебното време е достатъчно и за съдържанието и за развитието на умения, както и - че средствата „за издръжка на ученик” покриват напълно процесите на учене, личностно развитие и оценяване на децата в подходяща за тях среда. В същото време вече имаме от 10ина години такива стандарти за повечето социални услуги за деца и семейства, така че не е трудно да си представим за какво става въпрос когато говорим за „алтернативни” доставчици. Става въпрос за частно юридическо лице, което е в състояние да организира пълноценно образование или възпитание и отглеждане, отговарящо на държавните стандарти за тези дейности. Поради, което то може да получава държавната субсидия за образование и е контролирано за качеството на услугата и резултатите на обучаваните/възпитавани и отглеждани деца, като всички останали публични доставчици. По същество от 15 години имаме няколко групи алтернативни доставчици на образователни услуги:

• Равностойни на публичните – частни училища и частни детски градини, регистрирани и инспектирани от МОМН, които дават равностойно на публичното образование и затова имат право да издават равностойни на публичните документи за завършено образование. Те са „по-възрастни” от своите събратя в сектора на социалните услуги, и въпреки че никога не са ползвали държавното финансиране за образование до 2009 г., когато плахо бяха включени в предоставянето на безплатни учебници в начален етап, спазват всички изисквания към аналогичните публични доставчици на образователни услуги.
•  Специализирани центрове за обучение и развитие на групи деца – тук попадат множеството езикови, математически, спортни, приключенски, артистични и др. ателиета и школи, както и частните занимални и центровете за работа с деца за цялостно развитие по определена методика. Те са обикновени юридически лица регистрирани по търговския закон и по-рядко НПО. С изключение на езиковите центрове (при които често признаването на техния сертификат за владеене на език е водещо за избора на услугата) всички останали услуги се избират от родителите, единствено заради практическата полза за децата, която не може да бъде намерена в системата на публичното образование. Малко от тях – целодневни центрове за работа с деца от 3 до5 г. и някои частни занимални предлагат комплексна образователна услуга. Останалите предлагат на децата част от образование – езиково, артистично, математическо и пр.
•  Доставчици на индивидуално обучение – тук попадат доставчиците на он-лайн обучение, фирмите за подготовка за кандидатстване през разните етапи на обучение и всички частни учители и персонални наставници. Много се спекулира през годините около тази група доставчици на образователни услуги – както за броя им, така и за митичните им печалби и лобистката им власт. Напълно излишно. Индивидуалното обучение ще бъде все по-търсено през 21 в. И не са неговите частни доставчици причината за нееднаквото качество на подготовката на децата в училище, което им нарушава равния старт на изпитните прагове в публичната образователна система. Нито пък те създават „свръх-амбициозните” родители.

• Разширява се избора на образование и шансовете да се намери най-подходящото за конкретното дете растат.
• Ако условията са ясни, правилата точни и информацията публична – можем да разчитаме на честна конкуренция, която винаги повишава качеството на услугата. А защо ни трябва добро образование е един от малкото изяснени въпроси по отношение на образованието изобщо.
• Използват частни инвестиции изцяло или при създаването си и за осигуряването на специфични условия – т.е. намаляват натиска върху общинските и националния бюджет.
• Гъвкави са – работят съзнателно с по-малки групи деца, използват различни модерни методи за личностно развитие и учене, влагат повече средства в продължаваща квалификация на учителите си – т.е. като цяло по-лесно се адаптират от публичните доставчици към конкретната ситуация и конкретните деца, с които работят.
• Старателно показват и доказват резултатите си пред родителите редовно, защото от това зависи дали ще имат ползватели. Не могат да прехвърлят отговорност за проблемите си на публични институции на местно и национално ниво.

• Стандартът за образователна услуга за различните възрастови групи деца е време да се появи – с всичките му параметри – съдържание и продължителност, изисквания към професионалистите които работят с децата и финансова обезпеченост.
• Режимът на участие на алтернативни доставчици - кога, как с какъв резултат, проверен и удостоверен от кого – трябва да се определи ясно и непротиворечиво.Само така може да се гарантира, че образователните услуги при алтернативните доставчици съответстват на държавните стандарти.
• Националната система за наблюдение и оценка на образованието на децата трябва да се завърши и да започне редовно да публикува данни за състоянието на образователната система до ниво – образователна институция. И сега се правят много неща и се събират не малко данни ежегодно в информационната система АДМИН, в ЦКОКО и в РИО (от текущо инспектиране), но тези данни не се публикуват и ако се анализират, това не е известно на потребителите на образователни услуги.